Unitech Turbosince1993
Изпрати турбо
Всички статии

Историята на турбокомпресора: от корабните дизели до днешните автомобили

Днес почти всеки нов дизелов и голяма част от бензиновите автомобили са оборудвани с турбокомпресор. Но тази компактна машина, чието турбинно колело се върти с няколкостотин хиляди оборота в минута, има дълга история, преди да достигне до вашия Golf, Passat или Peugeot. По пътя си тя намира приложение в океански кораби, бойни самолети, тежка строителна техника и болиди от Формула 1.

Основният принцип не се е променил за повече от 120 години: изгорелите газове задвижват турбина, свързана чрез общ вал с компресор. Той нагнетява допълнително количество въздух в цилиндрите, което позволява изгарянето на повече гориво и постигането на по-висока мощност от същия работен обем. Всичко това се случва чрез използването на енергията на изгорелите газове, която иначе би се изгубила през изпускателната система.

Историята на турбокомпресора е история на повече от век инженерни решения, които постепенно превръщат една смела идея в основна технология в автомобилната индустрия.

1905: един швейцарски инженер и един патент

Рожденият ден на турбото е в Германия, но създателят му е швейцарец. На 6 ноември 1905 г. инженерът Алфред Бюхи получава германски патент № 204630. В него е описан двигател с компресор и турбина на общ вал, задвижвана от изгорелите газове. Бюхи е на 26 години и работи по дизелови двигатели във фирмата Sulzer.

Алфред Бюхи
Алфред Бюхи

На практика обаче технологията все още не може да бъде реализирана. Няма метали, които да издържат температурата и оборотите на такава турбина. Бюхи продължава да усъвършенства концепцията през следващите близо 20 години.

Първият реален успех идва през 1925 г. Два германски пътнически кораба получават дизели с турбокомпресори по системата на Бюхи. От този момент нататък турбокомпресорите постепенно навлизат в корабните, локомотивните и стационарните двигатели. За леките коли още е рано.

Самолети, булдозери и камиони: турбото слиза на земята

Следващата голяма сцена е небето. На голяма височина въздухът е разреден и буталните двигатели губят мощност. Турбонагнетателите решават този проблем и по време на Втората световна война са на американските бомбардировачи B-17 и изтребители P-38. Войната научава инженерите да правят турбини от топлоустойчиви сплави и в серии.

P-38
P-38

След войната натрупаният опит намира приложение и в други индустрии. През 1952 г. дизеловият болид Cummins Diesel Special с турбо печели пол позиция на „500-те мили на Индианаполис“ – първи знак, че турбото става и за скорост. В същите години във Великобритания се появява и Holset – марката, чиито турбини и днес виждаме на камиони DAF, Iveco и MAN. Вижте как ремонтирахме Holset HE400VG за DAF XF.

Cummins Diesel Special
Cummins Diesel Special

Повратната точка идва от един булдозер. Caterpillar търси повече мощност за новия си верижен трактор D9 и се обръща не към автомобилен доставчик, а към авиационната фирма Garrett. През 1955 г. първият турбокомпресор Garrett T15 започва работа в D9, а след него идва поръчка за 5000 броя. Турбокомпресорът вече се превръща в продукт за серийно производство.

През 1960 г. Garrett представя по-малкия модел T11 и турбото влиза в тежките камиони на Volvo, Scania и Mack. Така турбодизелът постепенно се утвърждава като стандарт в тежкотоварния транспорт и селскостопанската техника. Днес съвременните трактори на производители като John Deere, Claas и New Holland масово използват турбокомпресори.

John Deere
John Deere

1962: първите турбо коли са американски

Малко хора знаят, че първите серийни леки коли с турбо не са европейски. През 1962 г. General Motors пуска една след друга две такива коли: Chevrolet Corvair Monza Spyder с опозитен шестцилиндров двигател и Oldsmobile F-85 Jetfire с алуминиев V8. Двете марки и до днес спорят коя е била първа – разликата е само няколко седмици.

Oldsmobile F-85 Jetfire
Oldsmobile F-85 Jetfire

Технологията обаче все още има своите недостатъци. Jetfire се нуждае от специална течност с вода и алкохол срещу детонацията, наречена Turbo Rocket Fluid. Когато собствениците забравят да я доливат, се появяват проблеми, и много коли са преработени без турбо. Oldsmobile спира модела след 1963 г., а Corvair държи турбо версия до 1966 г.

Урокът е ясен: турбото работи, но изисква надеждно управление на налягането и правилна поддръжка. Това важи и днес.

1970-те: Европа прави турбото легенда

През 1973 г. BMW представя 2002 Turbo – първата европейска серийна кола с турбо. Макар да предлага впечатляваща динамика, моделът се появява в разгара на петролната криза и пазарният му успех е ограничен. След него идва Porsche 911 Turbo (тип 930), показан през 1974 г. Той става известен с рязкото включване на турбото и с прякора „Widowmaker“ („aвтомобилът, който оставя вдовици“).

BMW 2002 Turbo
BMW 2002 Turbo
Porsche 911 Widowmaker
Porsche 911 Widowmaker

За популяризирането на турбото в масовите автомобили обаче съществен принос има една шведска марка. Saab 99 Turbo се появява за 1978 моделна година и доказва, че турбото може да е надеждно и в семеен автомобил. Историците често го наричат първата успешна турбо кола.

В същото време Renault пренася турбокомпресорната технология във Формула 1. Дебютът на RS01 през 1977 г. е труден и колата често изпуска дим, затова конкурентите я наричат „Жълтия чайник“. През 1979 г. обаче Жан-Пиер Жабуий печели Гран при на Франция. До средата на 80-те всички водещи отбори вече карат турбо двигатели.

Турбодизелът: тихата революция

Докато спортните коли привличат вниманието, най-голямата промяна става при дизелите. През 1978 г. Mercedes-Benz пуска 300SD – първия сериен лек автомобил с турбодизел. Петцилиндровият двигател OM617 с турбо Garrett се продава само в САЩ.

Европейският пионер е френски. През 1979 г. излиза Peugeot 604 D Turbo – първата кола с турбодизел на европейския пазар. След нея идват Mercedes 300 TD Turbodiesel и BMW 524td от 1983 г.

Peugeot 604
Peugeot 604

Истинският масов пробив идва от групата PSA. Двигателите XUD с турбо в Citroën BX (1988) и Peugeot 405 (1989) правят турбодизела достъпен за семейните коли. През 1989 г. Audi представя Audi 100 TDI – първия сериен лек автомобил с петцилиндров турбодизелов двигател и директно впръскване на горивото. Съкращението TDI идва от Turbocharged Direct Injection (турбодизел с директно впръскване) и обозначава комбинацията от турбокомпресор, директно впръскване и изцяло електронно управление на двигателя. Технологията поставя началото на нов етап в развитието на дизеловите автомобили.

Следващата голяма стъпка идва през 1997 г. с Alfa Romeo 156 1.9 JTD – първия сериен автомобил в света, оборудван с дизелов двигател с директно впръскване от типа Common Rail. Технологията е разработена от Fiat Group с участието на Magneti Marelli и Fiat Research Centre, а Bosch поема финалния етап на разработката и серийното производство. За разлика от по-старите системи, Common Rail поддържа високо налягане на горивото в обща горивна рейка, независимо от оборотите на двигателя. Това позволява по-прецизно управление на впръскването, по-тиха работа, по-добра ефективност и по-нисък разход на гориво. Така започва масовото навлизане на Common Rail технологията, която днес се използва в огромна част от съвременните дизелови автомобили.

Ако днес карате дизелов Peugeot, Citroën, VW или Skoda, вашата кола е пряк наследник на тези модели.

1980-те: рали чудовища и суперколи

През 1980 г. Audi показва quattro и съчетава турбо с постоянно задвижване на четирите колела. Ралито веднага осъзнава, че това е бъдещето. Започва ерата на Група B – най-дивият период в историята на спорта.

Peugeot отговаря с 205 T16: средномоторен турбо двигател и 4х4, скрити под силуета на малък градски автомобил. С него френската марка печели световната титла при конструкторите през 1985 и 1986 г. Когато Група B е забранена, сцената се поема от Lancia Delta. С турбо Garrett T3 тя печели шест поредни титли от 1987 до 1992 г.

Peugeot 205 T16 Група Б
Peugeot 205 T16 Група Б

Паралелно суперколите се борят за рекорди. Porsche 959 получава последователно битурбо: едната турбина работи на ниски обороти, а втората се включва по-късно. През 1987 г. Ferrari отговаря с F40 и неговия битурбо V8 – последната кола, одобрена лично от Енцо Ферари.

Ferrari F40
Ferrari F40

1990-те: японските легенди и турбото с променлива геометрия

През 90-те години японските производители заемат водещо място в развитието на турбодвигателите. Nissan Skyline GT-R (R32) с битурбо двигателя RB26DETT доминира пистите и получава прякора Godzilla. Mazda RX-7 (FD) съчетава роторен двигател с последователно битурбо. Toyota Supra (A80) с двигателя 2JZ-GTE става легенда сред тунинг сцената заради запаса си от здравина.

Nissan Skyline R32
Nissan Skyline R32

В ралито и на пътя дуелът е между Subaru Impreza WRX и Mitsubishi Lancer Evolution. И двете коли доказват, че малък четирицилиндров двигател с турбо може да бие много по-скъпи автомобили.

По-тиха, но по-важна е друга японска идея. През октомври 1988 г. Honda пуска Legend с „Wing Turbo“ – един от първите серийни турбокомпресори с променлива геометрия (VGT). Подвижни лопатки в корпуса на турбината променят потока на газовете според оборотите. Така турбото реагира бързо на ниски обороти, а при високи осигурява необходимия дебит и налягане.

Истинският дом на VGT обаче стават дизелите. Към края на 90-те и през 2000-те това е стандартното турбо за VW, Audi, Ford, Opel, BMW, Mercedes и Peugeot. Днес лопатките и актуаторите им са една от най-честите причини за ремонт в сервиза: саждите от изгорелите газове блокират механизма и колата влиза в авариен режим.

2000–2020: по-малък двигател, повече турбини

С новите екологични норми турбото спира да е само за дизели и спортни коли. Все по-широко приложение намира т.нар. даунсайзинг – използването на по-малки двигатели с турбокомпресор, които могат да осигурят сходна мощност с тази на по-големи атмосферни двигатели и потенциално по-нисък разход на гориво.

Volkswagen показва пътя през 2005 г. с 1.4 TSI в Golf GT, в който турбо и механичен компресор работят заедно. Ford превръща EcoBoost в цяла философия – от трицилиндровия 1.0 във Focus и Fiesta до V6 двигателите в пикапите F-150. За няколко години почти всички марки – Peugeot с PureTech, Renault с TCe, Opel с Turbo – минават на малки бензинови турбо двигатели.

През 2006 г. Porsche пренася турбото с променлива геометрия и при бензина в 911 Turbo (997). Предизвикателството е огромно, защото изгорелите газове при бензин са над сто градуса по-горещи от тези при дизел.

Porsche 911 Turbo (997)
Porsche 911 Turbo (997)

Следващата стъпка е увеличаването на броя на турбокомпресорите в един двигател. Audi слага битурбо на дизеловия V8 в A8 4.2 TDI – вижте ремонта на битурбото на Audi A8 4.2 TDI V8. През 2012 г. BMW отива още по-далеч с три-турбо дизела N57S в M550d – три турбини на шестцилиндров двигател. Как изглежда такава система на масата в сервиза, разказваме в статията за ремонта на Tri-Turbo BMW N57S. Един от най-впечатляващите примери е Bugatti Veyron от 2005 г.: W16 с четири турбини и над 1000 к.с.

Bugatti Veyron
Bugatti Veyron

Днес и утре: турбото става електрическо

Вече 120 години най-голямата слабост на турбото е същата – закъснението, или турбо дупката. Турбината има нужда от време, за да се завърти. Решението на днешния ден е електричеството.

През 2016 г. Audi SQ7 TDI получава електрически задвижван компресор, който подпомага подаването на въздух в първите моменти, преди двете турбини да влязат в действие. Формула 1 отива по-далеч: от 2014 до 2025 г. двигателите имат MGU-H – електромотор на вала на турбото, който и го завърта, и произвежда ток.

Тази технология вече е и на пътя. Mercedes-AMG използва електрически турбокомпресор от Garrett в SL 43 и в новия C 63 S E Performance. Резултатът е значително по-бърза реакция на двигателя при подаване на газ.

Дори с ръста на електрическите коли турбото няма да изчезне скоро. Хибридите, камионите, селскостопанската техника и корабите продължават да разчитат на него.

От патента на Бюхи до вашия двигател

От патента на Бюхи до съвременните системи с три турбокомпресора основният принцип остава непроменен: енергията на изгорелите газове се използва за увеличаване на мощността на двигателя. Променят се материалите, конструкцията, оборотите и прецизността на изработка. Днешният турбокомпресор е високотехнологичен възел с изключително малки допуски, прецизно балансирани въртящи се компоненти и електронно управлявани механизми.

Именно тази сложност прави професионалния ремонт толкова важен. В Унитех Турбо във Варна ремонтираме турбокомпресори от различни поколения и приложения – от класически дизелови автомобили Peugeot и Volkswagen до битурбо системи на Audi, тритурбо двигатели на BMW, камиони DAF и селскостопанска техника John Deere.

Всеки ремонтиран турбокомпресор преминава през балансиране, а механизмите с променлива геометрия се проверяват и настройват, когато конструкцията го изисква.

Забелязвате синкав дим от ауспуха, необичайно свирене или преминаване на двигателя в авариен режим? Свържете се с Унитех Турбо и поискайте оферта за ремонт на турбокомпресора. Поискайте оферта за ремонт на турбо – отнема две минути.

Сподели във Facebook